И тази заповед (заръка, нареждане, команда) имаме от Него: Който обича Бога, да обича и своя брат [вярващ]. 1 ЙОАН 4:21
Според Божието слово Бог ни е възлюбил преди светът да се е образувал, преди ние да сме Го обикнали или да сме повярвали в Него, или някога да сме направили нещо добро или лошо. Не е ли невероятно? Божията любов към нас е била, тя е, и винаги ще бъде безкрайна и безусловна.
Тъй като Бог не изисква от нас да заслужим любовта Му, ние можем да следваме Неговия пример, като не изискваме от другите да заслужат нашата. Любовта не е нещо, което правим и после не правим. Не бива да я включваме и изключваме в зависимост от това на кого искаме да я дадем и как този човек се отнася с нас.
Като вярващи в Исус Христос любовта, която можем да демонстрираме на света, е безусловната Божия любов, която тече през нас към тях. Не можем да разберем този вид Божия любов с ума си. Тя далеч надхвърля обикновеното знание. Тя е откровение, което Бог дава на Своите деца. Тя е нещо, което усещаме, когато се приближаваме към Господ, и е онова нещо, което нямаме търпение да споделим с хората около нас.
Безусловната любов винаги вярва в най-доброто от хората. Тя вижда в какво могат да се превърнат те, ако само някой ги обича. Това е, което Бог е направил за нас. Той повярва в най-доброто и видя, че Неговата безусловна любов може да ни уподоби на образа на Сина Му.
Ако доброволно приемете Божията любов, ще можете доброволно да раздавате същата тази любов.