[Затова не се отнасям към Божия благодатен дар като към нещо маловажно и не провалям неговата цел]; не оставям настрана и не обезсилвам, не осуетявам и не омаловажавам Божията благодат (незаслужена милост). Защото, ако оправданието (праведността, освобождаването от вина) идва чрез [спазването на ритуала на] Закона, тогава Христос (Месията) е умрял безпочвено и безсмислено… ГАЛАТЯНИ 2:21
Любопитно е, че ние идваме при Бога чрез Христос такива, каквито сме, и не разчитаме на нищо друго, освен на кръвта на Исус, която да ни очисти от греховете ни. Сърцата ни са пълни с благодарност, защото знаем, че не го заслужаваме. Но от този момент нататък по някаква причина сме склонни да искаме да заслужим всичко останало, което Той ни дава.
Предполагаме, че Бог няма да ни благослови, защото смятаме, че не го заслужаваме. Не сме чели достатъчно Библията, не сме се молили достатъчно или сме изгубили самообладание по време на движение. Намираме милион начини да бъдем дисквалифицирани от Божията любов. Бог никога не спира да ни обича, но ние често спираме да я получаваме.
Въпреки целия ни акцент върху вярата, ние се опитваме да живеем живот, който е бил създаден и проектиран от Бога да бъде живян по благодат, със собствени сили, с дела. Не е чудно, че се чувстваме разочаровани и объркани – и двете са признак, че сме излезли от благодатта и сме се впуснали в делата.
Когато имате проблем в живота си, с който не знаете как да се справите, това, от което се нуждаете, не са повече разсъждения и аргументи, а повече благодат. Ако не можете да намерите решение на проблема си, просто се доверете на Бога да ви го открие. Не е нужно да се опитвате да заслужите Божията помощ или да се квалифицирате за нея – Той иска да ви екипира и да ви дава сили всеки ден чрез Своята благодат.
Там, където делата се провалят, благодатта винаги успява.