Благославяйте онези, които ви гонят [които са жестоки в отношението си към вас], благославяйте и не кълнете. РИМЛЯНИ 12:14
Бог в Неговото Слово ни инструктира да прощаваме на другите и след това да ги благославяме. В Римляни 12:14 думата благославям означава „да говоря добре за някого“. Това означава да покажем незаслужена милост към хора, които не я заслужават. И да се молим за тях да бъдат благословени. Ние трябва да молим Бога да донесе истина в живота им и да им даде откровение относно промените, които трябва да направят в тяхното отношение и поведение, както и да им помогне да стигнат до покаяние, за да могат да бъдат освободени от греховете си.
Отмъщението казва: „Ти се отнесе зле с мен, така че и аз ще се отнеса зле с теб“. Милостта казва: „Ти се отнесе зле с мен, но аз ще ти простя, ще те възстановя и ще се отнасям с теб все едно не си ме наранил“. Какво благословение само е да можем да даваме и да получаваме милост. Давайте милост и ще получавате милост.
Милоста е качество на Бога, което се проявява и се вижда в начина, по който Той действа към Неговите хора. Милостта се приближава към нас, когато заслужаваме да бъдем изгонени и отхвърлени. Милостта е добра към нас, когато заслужаваме да бъдем осъдени. Милостта ни приема и ни благославя, когато заслужаваме да бъдем изцяло отхвърлени. Милостта разбира нашите слабости и не ни съди.
Когато наистина оценяваме милостта, която Бог ни е показал, ние ще побързаме да дадем същата тази милост и на другите хора.
Силата на прошката никога няма да подейства, ако ние казваме че прощаваме, а после се обръщаме и проклинаме този, който ни е наранил с нашия език или разискваме обидата с другите.