Велик е нашият Господ и голяма е силата Му; разумът Му е безпределен. (Псалом 147:5)
Аз не мисля, че говоря с голямо красноречие и вие също може да не мислите, че вашият начин на общуване е много изискан. Аз вече не се притеснявам за това как звуча, когато говоря с Бога; аз просто казвам на Господа какво е в сърцето ми – и аз го казвам както си е – ясно, просто и направо. По този начин говоря и със съпруга си; така говоря и с децата си и по същия начин говоря с хората, с които работя; така че това е начинът, по който говоря с Бога и това е начинът, по който Той говори с мен. Аз не се опитвам да Го впечатля. Аз се опитвам да споделя сърцето си с Него – и мога да направя това най-добре, когато просто съм себе си.
Бог ни е създал такива, каквито сме, така че ние трябва да отиваме при Бога без да се преструваме и без да мислим, че трябва да звучим по определен начин, за да може Той да ни чуе. Докато ние сме искрени, Той ще ни чува. Дори ако онова, което е в сърцето ни, не може да бъде изказано, Той все още чува и разбира какво е то. Едно сърце, издигнато към Него, е скъпоценно в Неговите очи и Той чува дори думите, които не могат да бъдат изказани. Понякога ние сме наранени прекалено лошо, за да можем да се молим и всичко, което можем да направим, е да въздишаме или да стенем – и Бог разбира дори това. Днес вие можете да бъдете спокойни и да намерите утеха в това да знаете, че Бог разбира и чува всичко, което Му казвате.
Божието слово за вас днес: Бог обича искреността; бъдете себе си, когато се молите.