Тогава боящите се от Господа говореха един на друг; а Господ внимаваше и слушаше; и пред Него бе написана възпоменателна книга за онези, които със страхопочитание се бояха от Господа и които мислеха за името Му. (МАЛАХИЯ 3:16)
В днешният стих се казва, че Бог обича разговорите, в които ние говорим за това колко добър е Той. Когато ги чуе, Той изважда възпоменателната си книга и ги записва. Той не записва нашето мърморене, мрънкане и оплакване, а записва думите, които говорим, когато Го хвалим с усните си.
Само си помислете как бихте се почувствали вие, ако непрекъснато чувате децата ви да казват: „Нашата майка е чудесна. Ние имаме най-страхотната майка на света. Нямаме ли най-невероятните майка и баща? Те са най-добрите родители, които можем да имаме!” Сигурна съм, че ако сте били свидетели на такъв разговор между вашите деца, няма да имате търпение да ги благословите.
Но, от друга страна, какво ще стане, ако влезете в една стая и децата ви казват: „Направо ми се гади и вече не мога да издържам майка си и баща си. Те никога не правят нищо за нас. Имат всички тези правила. Те не искат да се забавляваме. Майка ни винаги ни натяква и ни кара да си пишем домашното. Ако родителите ни наистина ни обичаха, щяха да ни дадат онова, което искаме, а не онова, което мислят, че е най-добро.”
Животът ни с Бога не е по-различен от тези два сценария, които описах по-горе. Ние сме Божии деца! Той чува всичко, което казваме и знае какво е вътре в сърцето ни, дори когато не го казваме. Той за какво иска да ни чуе да си говорим? За това колко велик е Той! Колко е чудесен! За чудесните неща, които Той е направил, може да направи и ще направи! Говорете добре за Бога, от сърцето си и така вие създавате атмосфера, в която Бог да ви говори.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС: Кажете неща, които смятате, че Бог ще е доволен да чуе днес.