Но сме сигурни и знаем, че [Бог като партньор в техните усилия и труд] всичко съдейства [напасва в плана] за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. (РИМЛЯНИ 8:28)
Когато Бог ни говори и ние се покоряваме, ние го правим чрез вяра. Често нямаме обстоятелства в областта на естественото, които да ни покажат дали правим правилното, или погрешното нещо. Така работи вярата. Ние трябва да направим стъпка на вяра, без да знаем чрез естествените си сетива, че следваме Бога. Трябва да действаме, вярвайки, че сме чули Неговия глас. Преживяването с Бога е голям учител и често ние никога няма да разберем дали сме били прави или не, освен ако не „направим крачка напред и не открием”.
Понякога може да грешим. Може да направим грешка. Тази мисъл може да бъде плашеща, така че ние често си мислим – По-добре е да сме сигурни, отколкото после да съжаляваме. Но ако направим това, ние скоро ще бъдем нещастни, ако Бог наистина ни е казал да продължим напред. Не само ще бъдем нещастни, но ще живеем един скучен живот без никакви събития. Ние гладуваме за приключения, но страхът ще ни попречи изобщо някога да усетим радостта от тях.
Разбрала съм, че ако нашето сърце е в правилно отношение към Бога и ако направим всичко най-добро, което знаем в нашето пътуване, за да се научим да чуваме от Бога, Той ще уважи нашите усилия и стъпки на покорство. Ако ние се движим с детинско доверие в подчинението си на онова, което вярваме в сърцето си, че Той ни е казал да направим, тогава дори и да не правим всичко точно правилно, Бог ще изработи дори грешките ни за наше добро.
Божието слово за вас днес: Бог изработва всичко за ваше добро.