Тогава Петър се приближи до Него и каза: Господи, колко пъти брат ми може да съгреши срещу мен и аз да му простя и да пусна всичко? До седем пъти ли? Исус му отговори: Казвам ти, не до седем пъти, а седемдесет пъти по седем! MATЕЙ 8:21–22
Не знам за вас, но аз се радвам, че Бог не поставя ограничение за това колко пъти ще ни прости. Независимо от това колко пъти се проваляме и не успяваме, Той продължава да демонстрира любовта си към нас, като ни прощава и ни приема отново и отново.
Обаче не е ли удивително как ние сме готови да продължаваме да получаваме прошка от Бога, но колко малко искаме да даваме прошка на другите? Доброволно приемаме милост, но е изненадващо колко строги, легалистични и безмилостни можем да бъдем към другите.
Изводът е следният: Като хора, на които е било простено много, е важно да се научим да споделяме същата прошка с другите. Не можем да живеем в близки взаимоотношения с Бога, докато таим горчивина, негодувание и непростителност към друг човек. Това са вериги, които ще ни държат духовно вързани и далеч от Божието най-добро в живота ни.
Ако има хора, които са ви наранили, и ви е трудно да им простите, просто си спомнете за всички неща, за които Бог ви е простил. Когато гледате на това по този начин, става много по-лесно да даваме прошка на другите.
Божията благодат ни помага да правим лесно нещата, които иначе биха били трудни.