И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите [собствени] прегрешения. –МАРК 11:25
Когато някой ни нарани, ние често реагираме така сякаш този човек е откраднал нещо от нас. Ние се чувстваме така, все едно той ни дължи нещо, и въпреки това Бог иска ние да простим.
Ако откажем да простим, каква надежда имаме да получим това, от което се нуждаем? За да получим от Бога това, което Той ни е обещал в Неговото Слово, ние трябва да Му се покоряваме, независимо от това колко трудно може да бъде. Ние трябва да простим.
Най-голямата измама, която Сатана е наложил в областта на прошката, е идеята, че ако нашите чувства не са се променили, ние не сме простили наистина. Когато решите да простите на някого, не позволявайте на дявола да ви убеди, че понеже все още имате същите чувства, вие не сте простили наистина на този човек.
Можете да вземете решение да простите и да не се „почувствате“ по-различно. Точно тук идва вярата. Вие сте свършили вашата част – сега разчитайте на Бога. Той ще извърши Неговата част и ще изцели вашите емоции, ще ви възстанови напълно и ще промени вашите чувства към този човек, който ви е наранил.
Молитва
Господи, аз избирам да простя на онези, които са ме наранили. Аз ги освобождавам от техния дълг в името на Исус. Изцели сърцето ми и ме възстанови напълно.