По тази причина ти напомням да разпалваш (да запалиш отново жаравата, да раздухаш огъня и да поддържаш горенето) дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце. Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение. 2 Тимотей 1:6 –7
В трудни дни би било полезно да ни се напомни да устояваме, за да изпълним призива на Бога, който е върху живота ни. В онези дни, в които искате да се откажете, просто си спомнете, че Бог ви е дал силата да издържите!
В днешния стих разбираме, че Тимотей беше млад служител, който просто искаше да се откаже. Огънят, който някога гореше в него, беше започнал да изстива. Църквата в онези дни преминаваше през големи гонения и Тимотей се страхуваше. Вероятно той се е почувствал изтощен и е усетил, че всичко се разпада и се сгромолясва върху него. Той беше достигнал до място в живота си, където имаше нужда от насърчение и от това да разпали отново вярата си.
Павел му казваше: „Тимотей, ти може да чувстваш, че искаш да се откажеш, но аз ти напомням за твоето призвание в живота. Спомни си за силата на Святия Дух, която промени живота ти. Той ти дава дух на сила, любов, дисциплина и самоконтрол.” Павел насърчаваше Тимотей да бъде стабилен.
Ако имаме стабилност, ние правим онова, което е правилно, дори когато е трудно и не се чувстваме добре. Бъдете насърчени днес, че можете да извършите онова, което трябва. В Христос вие имате всичко необходимо!
Да се откажете би било възможно само ако планирате да се провалите в живота.