Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му. –ПСАЛОМ 42:5
Хората, които са преживели трагедия, често стават емоционално нестабилни и трябва да изразят скръбта си по някакъв начин. Те може да плачат неконтролируемо или да се разплачат и да се разчувстват, или да се стресират, когато най-малко го очаквате. Объркване, гняв, страх, депресия и вълни от преливащи чувства са нещо обикновено за тях. В такива моменти вярвам, че е би било мъдро да погледнем към примера на цар Давид.
В Псалом 42:5 виждаме, че когато Давид се чувстваше депресиран, той се съпротивляваше на това. Той не потъна в депресия и не изпадна в пълно отчаяние. Той описваше как се чувства, но взе решение да не живее според тези чувства. Той хвалеше Бога и Му се доверяваше.
Повечето от нас минават през емоционално трудни времена, когато се случи трагична загуба, и ние трябва да дадем на себе си време за скърбене. Докато минаваме през процеса, Бог иска да ни утеши и да ни даде благодатта, от която се нуждаем, за да преминем през нея. Онези, които ходят чрез вяра в Бога, ще излязат от нея в още по-добро състояние от преди.
Ако изпитвате болка точно сега вследствие на загуба в живота си, аз искам да ви кажа, че пред вас има едно ново начало. Доверете се на Бога и Го хвалете, както направи Давид. Онова, което Сатана е имал предвид за ваша вреда, Бог може да го преобърне за ваше добро!
Молитва
Господи, дори когато скърбя и съм депресиран, аз ще избера да те хваля и да Ти се доверявам. Както се казва в Римляни 8:28, аз вярвам, че Ти можеш да изработиш всичко за мое добро.