Душата ни чака [усърдно] Господа; Той е нашата помощ и нашият щит. ПСАЛОМ 33:20
В нашето общество на динамично и забързано развитие често духовната дисциплина на чакането на Господа отсъства. Искаме всичко, което желаем, и то веднага! Но ако винаги сме така забързани, ще пропуснем близкото общуване с Бога, за чието развитие е необходимо време. Бог иска да говори на сърцето ни, стига само да сме търпеливи да слушаме.
Илия беше човек, който знаеше тайната на търпението. След като избива Вааловите пророци, той научава ценен урок за това как да чака Бога. Господ казва на Илия да отиде на една планина и да чака. Бог идва, а пред него фучи силен вятър, след това настава голямо земетресение, след него силен огън, но Господ не беше в тях. Помислете какво се казва в 3 Царе 19:12: „И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня (се чу) тих и тънък глас“. Господ говори с тих, слаб глас след вятъра, земетресението и огъня. Ако Илия беше нетърпелив в молитвата си, нямаше да чуе гласа на Господа.
Давид също се научи да чака в дома на Бога, „да гледа привлекателността на Господа и да Го дири в храма Му“ (Псалом 27:4). За да бъде ефективна молитвата ни, нека решим да чакаме търпеливо и да слушаме Неговото Слово. Чакането и слушането отвличат вниманието ни от нас и го насочват към Него, а Той е отговорът на всички наши нужди.
Често именно в тишината Божията сила се движи най-мощно. Позволете на Святия Дух да ви научи да чакате в Неговото присъствие.