Не угасяйте (не потискайте и не потушавайте) [Святия] Дух. (1 СОЛУНЦИ 5:19)
Днешният стих ни казва да не угасяме Святия Дух. Вярвам, че един от начините, по който угасяме Духа, е като се оплакваме. Ние имаме нужда Святият Дух да работи в живота ни, и колкото повече пъти избираме да спрем да се оплакваме и да бъдем благодарни (обратното на оплакването), толкова повече свобода има Святият Дух да работи в нашите ситуации. Естествено е да се оплакваме; свръхестествено е да благодарим, когато сме подложени на тест и на изпитание в житейските обстоятелства.
Хората, които мрънкат и се оплакват, не чуват Бога, защото, за да Го чуят, те трябва да спрат да се оплакват! Отнело ми е години да открия тази истина! Аз мрънках и се оплаквах, и мърморех, и откривах грешки и вина за всичко и за всеки, а после ревнувах, защото всички около мен чуваха от Бога, а аз не чувах!
Аз стенех: „Защо не ми се случва нищо добро?“
Дейв продължаваше да ми казва: „Джойс, няма да ни се случват добри неща в живота, докато ти не спреш да се разстройваш всеки път, когато нещата не се случват по твоя начин”.
Тогава аз му се ядосвах, че ми казва, че аз трябва да престана и да се отвърна от това поведение и му отговарях: „Ти просто не знаеш и не ти пука как се чувствам!“
Проблемът беше, че аз бях загрижена прекалено много за това как се чувствам и недостатъчно за това как Божието обещание да ми помогне. Бог предлага да ни помогне в нашите проблеми и да ни покаже какво да направим, ако ние сме търпеливи (и поддържаме добро отношение) по време на нашите изпитания. Оплакването не е знак за търпение, а благодарността и благодарението са. Докато се учех да живея според Божието слово, а не според чувствата си, аз чувах Божия глас по-ясно. Оплакването отваря врата за врага, а благодарението и благодарността отварят врата за Бога.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС
Не угасяйте Святия Дух, като се оплаквате.