Но както е сега, Той [Христос] е придобил [свещеническо] служение, което е толкова по-висше и по-превъзходно [от старото], колкото по-висш и по-превъзходен е заветът (споразумението), на който Той е Посредник (Арбитър, Агент), [защото] е сключен и почива на по-важни (по-възвишени, по-висши и по-благородни) обещания. ЕВРЕИ 8:6
Старият завет беше завет на делата, основан на това да правим всичко сами – да се борим, да се стремим и да се трудим, за да бъдем приемливи за Бога. Той ни оставя в капана на делата на плътта. Този вид завет краде радостта ни и ни държи на разстояние от Бога.
Но Новият завет е завет на благодатта, който се основава не на това, което можем да направим, а на онова, което Христос вече е направил за нас. Следователно ние сме оправдани чрез нашата вяра, а не чрез нашите дела. Това е толкова чудно, защото сваля от нас напрежението да се справяме с нашите усилия. Можем да се откажем от борбата и разочарованието и да позволим на Бог да работи чрез нас със силата на Святия Дух, който живее вътре в нас.
Изводът е следният: Старият завет ни носи робство, а Новият завет ни носи свобода. Ето защо взаимоотношенията с Бога, станали възможни благодарение на делото на Исус Христос, са по-добри от всичко друго, което можем да преживеем. То ни освобождава да бъдем такива, каквито сме създадени да бъдем, и след това да правим това, което трябва да правим за Бога.
Животът в Новия завет е едно удивително пътуване, в което живеем в Божието присъствие и се радваме на победа чрез Христос.