Затова, насърчавайте се (увещавайте се, съветвайте се) помежду си и се назидавайте (укрепвайте се и се изграждайте) един друг, както и правите. –1 СОЛУНЦИ 5:11
Веднъж, на влизане в една офис сграда един човек, който стоеше наблизо, ми отвори вратата. Аз му благодарих и се усмихнах.
Той ми каза: „Вие сте петият човек, на когото отворих вратата, и първият, който ми се усмихна, и вторият, който ми благодари“.
Аз му благодарих още веднъж с усмивка на лицето. След това си помислих колко често вземаме другите за даденост, дори относно простите неща, такива като отварянето на вратата за непознат човек.
Ние често хвалим хората, когато правят големи неща за нас, но колко често оценяваме малките неща?
Когато някой направи нещо мило за вас и вие му благодарите, това го изгражда и насърчава. Това означава много за него, точно както насърчи и онзи човек в офис сградата.
Автобусът ви пристигна ли навреме днес? Ако е така, вие благодарихте ли на шофьора? Последния път, когато бяхте в ресторант, благодарихте ли на келнера за това, че напълни чашата ви с кафе за втори път без да го молите? Точно това искам да кажа: Развивайте отношение на благодарност към хората в живота си.
Молитва
Господи, дръж ме буден, така че да мога да забелязвам малките, полезни неща, които хората правят за мен. Аз не искам да бъда неблагодарен. Вместо това, искам да им благодаря и да ги насърча.