Да дам [утеха и радост] на онези, които скърбят в Сион – да им дам венец (украшение или диадема) вместо пепел, миро на радост вместо скръб, облекло на [изразяващо] хваление, вместо унил, обременен и отпаднал дух… за да бъде Той прославен. ИСАЯ 61:3
Бог иска да се грижи за нас и за да приемем Неговата грижа, трябва да спрем да се тревожим. Много хора казват, че искат Бог да се грижи за тях, но прекарват дните си в тревоги или в опити да разберат всички отговори, вместо да чакат Божието водителство. Всъщност те се валят в „пепелта“ си, докато чакат Бог да им даде венец. Но за да може Бог да ни даде венец, ние трябва да Му предадем „пепелта“.
Ние предаваме на Бога нашите грижи, като вярваме, че Той може и ще се погрижи за нас. В Евреи 4:3 се казва: „Защото ние, които сме повярвали (прилепили сме се към Бога, уповаваме и разчитаме на него), влизаме в онази почивка…“
Влизаме в Господната почивка чрез вяра. Тревогите са обратното на вярата. Тревогите крадат мира ни, изтощават ни физически и дори могат да ни разболеят. Ако се тревожим, не се доверяваме на Бога и не влизаме в Неговата почивка.
Каква чудесна размяна е осигурил Бог! Вие Му давате пепел, а Той ви дава венец. Предавате Му всичките си тревоги и грижи, а Той ви дава защита, стабилност, убежище и пълнота от радост – това е привилегията да бъдете обгрижвани от Него.
Исус не се тревожеше и вие не трябва да се тревожите.