Защото две злини стори Моят народ: изоставиха Мен, извора на живите води, и си издълбаха водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода. (ЙЕРЕМИЯ 2:13)
Първата и най-голяма грешка, която всеки може да направи, е да изостави или пренебрегне Бога, или да се държи така, сякаш Той не съществува. Именно това прави народът, за който Еремия пише в днешния стих. По-късно в същата глава Бог казва: „А народът Ми Ме забравяше през безбройни дни“. (Еремия 2:32). Каква трагедия – звучи така, сякаш Бог е тъжен или може би дори самотен.
Със сигурност няма да ми хареса, ако децата ми забравят за мен. През няколко дни говоря с всяко едно от тях. Единият ми син пътува много с неговата мисия. Дори когато е в чужбина, той ми се обажда на всеки няколко дни.
Спомням си един момент, когато Дейв и аз вечеряхме с един от синовете ни две поредни вечери. И все пак на следващия ден той се обади само за да ни пита как сме и да ни пита дали искаме да правим нещо заедно на следващата вечер. Обади се също, за да каже, че той и съпругата му наистина оценяват всички неща, които правим за тях.
Това са неща, които помагат за изграждането и поддържането на добри взаимоотношения. Понякога малките неща имат най-голямо значение.
Моите деца ми показват, че ме обичат. Аз знам с ума си, че ме обичат, но за мен е важно да усещам тяхната любов. Това се отнася и за нашия живот с Бога като негови възлюбени деца. Той може да знае, че ние Го обичаме, но Той обича да усеща любовта ни към Него и чрез нашите дела, особено когато си спомняме за Него и желаем да прекарваме време с Него.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС
Бог се грижи за всичко, което ви засяга, така че не се колебайте да говорите с Него за всичко.