Сега [в Харан] Господ каза на Аврам: Излез сам [за своя собствена полза] далеч от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом, и иди в земята, която ще ти покажа. –БИТИЕ 12:1
В Библията се разказва за човек, наречен Аврам, който се довери на Бога въпреки своя собствен личен страх.
Как бихте се почувствали, ако Бог ви каже да напуснете дома си, семейството си и всичко, което ви е познато и удобно и да тръгнете към непозната дестинация? Изпълнени със страх? Точно това Бог каза и на Аврам да направи – и то го изплаши. Но Божиите думи към него бяха: „Не се страхувай!”
Много пъти ние мислим, че трябва да чакаме докато повече не се страхуваме, за да направим нещо, но ако бяхме правили така, то ние вероятно бихме направили много малко неща за Бога, за другите и дори за самите нас. Аврам трябваше да направи крачка на вяра, в покорство на Бога въпреки страха си.
Ако Аврам беше преклонил коляно пред страха, той никога нямаше да изпълни съдбата си и да стане всичко, което Бог беше го създал да бъде – баща на много народи.
Когато се поддаваме на страха, ние може да попречим на Божия най-добър план за живота ни, така че направете онова, което Той иска да направите… дори ако трябва да го направите докато се страхувате! Както Аврам, и вие ще откриете, че Неговата награда е много голяма.
Молитва
Господи, Ти беше верен към Аврам, когато той се подчини на Теб въпреки своя страх, така че и аз също мога да взема решение да се противопоставя на страха и да направя всичко, което Ти ми кажеш.