[Еремия казва:] На кого да говоря и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано [не е сключвало завет с Бога и не е осветено за служба пред Него] и не могат да чуят, нито да се покорят. (ЕРЕМИЯ 6:10)
Всеки път когато Бог ни говори, а ние се правим, че не Го чуваме, нашето сърце става малко по-закоравяло, докато не достигнем момента, в който става изключително трудно да Го чуем. Накрая нашата упоритост съвсем затъпява способността ни да слушаме. Всеки път когато обърнем гръб на това, което знаем, че е правилно, ставаме малко по-твърдоглави, а накрая ставаме напълно глухи за Неговото водителство.
В днешния стих виждаме, че Бог искаше Еремия да предупреди Неговия народ за неизбежната разруха, но те не бяха способни да го чуят, защото ушите им не бяха обрязани (не бяха в завет с Бога). Колко трагично!
И обратното, в Йоан 5:30 виждаме, че Исус имаше осветени (отделени), обрязани уши. Вярвам, че това е един от най-важните стихове за послушанието към Бога: „Аз не мога да върша нищо от Себе Си [независимо, по Своя воля, а само това, което съм научил от Бога и което ми е казал да извърша]; отсъждам така, както чувам [решавам както ми е заповядано. Каквото чувам, това отсъждам]; и Моят съд е правилен (справедлив), защото не търся и не се съвещавам с Моята воля [нямам желание да върша онова, което е приятно за Мен, да изпълнявам Своя цел или предназначение], а волята на Онзи, Който Ме е пратил“.
Исус не направи нищо, което не беше заповядано от Бог Отец. Представете си колко различен щеше да е животът ни, ако вместо да Го молим да ни избави от кашите, в които се забъркваме, първо искаме съвет от Него.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС
Слушайте сърцето си, преди да вземате решения.