Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не обичаме с думи, нито с език, но с дело и в действителност. –1 ЙОАН 3:17-18
Християни, Бог е вложил състрадание във всеки от нас, но само от нас зависи какво решение ще вземем, дали ще затворим или ще отворим сърцето си, за да го приемем. Открила съм, че това което наистина държи сърцето ми отворено за състрадание към хората е сериозното обмисляне на нуждите, които съществуват в света днес.
Ние трябва да насочим мислите си към онези хора, които не са имали успех или не са щастливи колкото нас, и да отворим сърцето си за страдащите.
Прочетете 1 Йоан 3:17-18. Аз наистина харесвам тези стихове, защото те специфично подчертават, че когато видим някаква нужда, не можем просто да я подминем, все едно тя е отговорност на някой друг. Нито можем да мислим, че нуждата е толкова голяма, че не бихме могли да направим нищо за нея, което просто не е вярно.
Открила съм в нашето служение, че дори ние да не можем да направим всичко необходимо за определена ситуация, ние можем да направим поне нещо. И това нещо, което можем да направим, е да дадем надежда на хората.
Моля се да позволите състрадателното ви сърце да бъде отворено дори още по-широко към нуждите на отчаяните хора по света.
Молитва
Господи, аз не искам да живея един егоистичен живот, без да осъзнавам нуждите на другите хора. Аз отварям сърцето си, за да получа Твоето състрадание, така че да мога да помагам на другите.