А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка не узнае какво прави дясната… –МАТЕЙ 6:3
Ние всички знаем какво е мъченик. Всички сме чували сърцераздирателни истории за героични мъже и жени, които са умрели за Христос. Но има и един друг вид мъченици, които не са смели и благородни – те постоянно изпитват голямо страдание и винаги са хора, готови да споделят болката си с всеки, който би ги изслушал. Тези мъченици искат всички около тях да знаят какви жертви правят в живота си.
Толкова е лесно да попаднем в „капана на мъченика”. Ние започваме да служим на нашите семейства и приятели и това ни харесва. Но след извесно време отношението на сърцето ни започва да се променя и ние започваме да очакваме нещо в замяна. Накрая вече нямаме сърцето на слуга. Отношението ни показва разочарование и съвсем скоро откриваме, че сме потънали в самосъжаление. Ние сме станали мъченици.
В Библията се казва да даваме, без да позволяваме на лявата си ръка да знае какво прави дясната. С други думи, Бог иска ние да служим и да даваме, без да ни интересува дали хората го забелязват и дали ни го признават като заслуга.
Вие паднали ли сте в „капана на мъченика“? Ако е така, помолете Бог да ви даде Неговото сърце, за да можете да давате безкористно и без да се притеснявате дали хората ви го признават, или не.
Молитва
Святи Душе, покажи ми дали съм паднал в капана на мъченика. Искам да имам Твоето сърце за служене, за да мога да давам на другите по начина, по който Ти искаш, безкористно и с Твоята радост.