И така, понеже ни остава обещание и ни е предложено [днес] да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. (ЕВРЕИ 4:1)
Когато поучавам за праведността, аз обичам да използвам следната илюстрация и ви моля да опитате. Седнете на един стол, а после се опитайте да седнете на стола. Знам, че това звучи глупаво, защото вие вече седите на стола. Веднъж щом седите на стола, вие не можете да седнете в него повече от това. Същата идея се прилага към праведността. Исус ни е примирил с Бога чрез Неговата жертва и ние не можем да добавим нищо, за да направим себе си по-праведни, отколкото Той ни е направил. Нашето поведение може да се подобри, но не и преди ние напълно да приемем нашата праведност чрез Исус. Исус ни поставя на стола на праведността и трябва да се научим да се отпуснем и да спрем да се опитваме да бъдем такива, каквито вече сме. Никакви правилни действия, колкото и много да са те, не могат да ни примирят с Бога, ако сме отделени от Христос. Потвърждавайки това, апостол Павел се молеше да се намери и да бъде познат като човек, който е в Христос и който няма никаква собствена праведност, а само правилното стоене пред Бога, което идва чрез вяра в Христос (вж. Филипяни 3:9).
Когато ние наистина разберем, че не можем да направим нищо, за да станем праведни и че не трябва да доказваме нищо на Бога, имаме способността да си почиваме в дара на праведността, която Исус ни даде – и това ще ни направи смели в нашите молитви и уверени в Божието желание да ни отговори. Аз зная, че Бог чува и отговаря на моите молитви не поради това, че аз съм добра; Той чува и отговаря, защото Той е добър!
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС: Обичайте вашата индивидуалност, защото Бог ви е създал със Своята собствена ръка.