Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви (в раздразнението ви, в яростта ви или във възмущението ви); нито давайте място или основание на дявола [не му давайте никаква възможност]. –ЕФЕСЯНИ 4:26-27
Гневът винаги ли е грях? Не, но има и такъв гняв, който е. Дори Самият Бог се гневи справедливо на греха, несправдливостта, бунта и дребнавостта. Гневът понякога може да послужи на някаква цел, така че той не непременно и не винаги е грях. Очевидно, че ще имаме противоречиви чувства, иначе Бог не би ни дал плода на самоконтрола. Да бъдем изкушени да направим нещо не е грях. Само когато вие не се противопоставите на изкушението и му се поддадете така или иначе, тогава вашето действие става грях. По същия начин, не е непременно погрешно да се гневим, но това може да доведе до много греховни действия.
Бог понякога ни позволява да чувстваме гняв, така че да можем да разпознаем, че се отнасят несправедливо с нас.
Но дори когато преживяваме истинска несправедливост в живота си, ние не трябва да изпускаме гнева си по неподходящ начин.
Трябва да бъдем нащрек и да не позволяваме на гнева да ни вкара в грях.
В Ефесяни 4:26 се казва: Когато се гневите, не съгрешавайте. Вашият гняв не е непременно грях, но се уверете, че сте го предали на Бога, за да предотвратите последващи греховни реакции.
Молитва
Господи, помогни ми да се справя с гнева по начина, по който Ти си определил, без да съгрешавам. Аз Ти предавам контрола върху моя гняв и Ти се доверявам да изработиш всичко за добро.