А вие, братя, да не се уморявате и да не ви дотяга да вършите добро [но продължавайте да вършите добро, без да проявявате слабост]. 2 СОЛУНЦИ 3:13
Всички ние се сблъскваме и ни се налага да се справяме с разочарование по различно време в живота си. Няма нито един жив човек, на когото всичко в живота да се е случило така, както го е искал, и по начина, по който го е очаквал.
Когато нещата не се развиват и не успяват да се изпълнят според нашия план, първата емоция, която изпитваме, е разочарование. Това е нормално. Няма нищо лошо в това да се чувстваме разочаровани. Но ние трябва да знаем какво да правим с това чувство, защото то може да се развие в нещо по-сериозно.
В този свят ние не можем да живеем без да изпитаме разочарование, но с Исус на нас винаги може да ни бъде дадено ново начало и назначение!
Апостол Павел направи изявление относно този важен урок, който беше научил в живота, а именно да остави назад онова, което му се беше случили в живота, и да продължава напред към всичко онова, което му предстои! (Филипяни 3:13–14)
Когато се разочароваме, тогава моментално ние трябва да вземем решение да продължим напред, към новото си начинание и назначение, точно това трябва да направим. Ние оставяме назад причината за нашето разочарование и продължаваме напред към онова, което Бог има за нас. Ние получаваме ново видение, план, идея, едно ново начало, нов начин на мислене, ние променяме фокуса си и го насочваме към това ново нещо. Ние решаваме да продължим напред!
Всеки ден е едно чисто ново начало! Ние можем да оставим назад вчерашните си разочарования и да дадем на Бога шанс да направи нещо ново и чудесно за нас днес!