Проповядвай словото, настоявай навреме и не навреме [Дали е подходящо или неподходящо… ти, като проповедник на Словото, трябва да покажеш на хората по какъв начин техният живот не е наред], изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване. –2 ТИМОТЕЙ 4:2
Аз често отсядам в хотел, когато пътувам за нуждите на служението. Когато съм в стаята си, аз обикновено слагам на вратата знака „Не безпокойте”, така че никой да не ме безпокои. Приемливо е този знак да виси на моята хотелска врата. Но да сложа такъв знак на живота си не е.
Забелязали ли сте изобщо, че Бог невинаги прави нещата според нашия график или по начина, който е удобен за нас? Павел казва на Тимотей, че като служител на Бога и служител на Евангелието, той трябва да изпълнява задълженията си, независимо дали е удобно за него, или не.
Съмнявам се, че Тимотей е бил толкова пристрастен към удобството, колкото сме ние днес. Но ако той е трябвало да чуе това, то тогава съм сигурна, че и ние имаме нуждата да го чуваме често.
Много е лесно да сложим знака „Не безпокойте” на сърцето си от страх, че Божието призвание ще ни бъде неудобно, но така ще изпуснем толкова много страхотни възможности. Ние трябва да помним, че каквото и да ни помоли Бог да направим, то винаги си струва всяко неудобство или трудност, с които се сблъскваме в този процес. И Той винаги ще направи път за нас да извършим Неговата воля, когато сме Му покорни.
Молитва
Господи, аз избирам днес да сваля знака „Не безпокойте” от сърцето си. Дори това да изглежда неудобно за мен, аз искам да Ти се покоря и да направя онова, което искаш от мен.