Имаше един човек, който страдаше тежко в продължение на тридесет и осем години. Когато Исус го забеляза да лежи там [безпомощен] и като знаеше, че вече дълго време е бил в това състояние, Той му каза: Искаш ли да оздравееш? [Наистина ли искаш да оздравееш?] ЙОАН 5:5–6
„Защо аз, Боже?“ В продължение на много, много години това беше викът на сърцето ми и той изпълваше мислите ми и влияеше на отношението ми към живота всеки ден. Живеех в пустинята на самосъжалението и това представляваше проблем за мен, за семейството ми и за Божия план за живота ми. Чувствах се така, сякаш ми се полага компенсация за насилието, на което съм била подложена като дете, но търсех утеха в хората, докато всъщност трябваше да уповавам на Бога.
Когато Исус се срещна с човека, който от тридесет и осем години лежеше край къпалнята Витезда в очакване на чудо, Той го попита дали наистина иска да оздравее. Много хора биха искали да получат чудо, но подобно на човека от нашата история не са готови да се откажат от обвиненията и самосъжалението.
Бог иска да ни даде венец вместо нашата пепел, но ние трябва да сме готови да се откажем от пепелта! Това означава да се откажем от самосъжалението, обвиненията и горчивите нагласи. Този ден може да бъде ново начало за всеки, който е готов да забрави миналото и наистина да следва Исус!