… Любовта (Божията любов в нас) не настоява за собственото си право или за собствените си пътища, защото не търси своето си; не се засяга, не се раздразнява и не се възмущава; не държи сметка за зло [не обръща внимание на причинените ѝ страдания]. –1 КОРИНТЯНИ 13:5
Понякога всички ние сме наранени и затова е жизнено важно да се научим как да прощаваме бързо, за да бъдем духовно силни и здрави. Например, ако някой ви е наранил, не прекарвайте следващите десет години от живота си, като наранявате себе си, задържайки тази обида вътре във вас. В повечето случаи другият човек дори не мисли за вас, докато вие мислите за този инцидент с години. Това наранява само един човек – вас самия.
Когато ходим в непростителност, ние се опитваме да „държим сметка”, и виждаме себе си като по-добри хора от другите.
В ранните дни на нашия брак, когато Дейв и аз се дразнехме и се ядосвахме един на друг, аз изваждах неща от миналото, които той изобщо не можеше да си спомни. Дейв казваше: „Къде държиш всичките тези неща?” Ами, имах си място, те си стояха там и ме изяждаха отвътре. И всяко ново нещо, което Дейв сбъркаше, беше прибавено към този списък, докато не станеше гигантско огорчение в сърцето ми.
Благодаря ти, Господи, че се научих на един по-добър начин на живот! Когато ходим в Божията любов, ние откриваме свободата да „не държим сметка” за злините и неправдата, които са ни причинили. Ако сте наранени и ви боли поради непростителността ви днес, помолете Бог да ви помогне да спрете да държите сметка. Можете да се освободите от огорчението си още сега.
Молитва
Господи, аз не искам повече да държа сметка и да живея с непростителност в сърцето си. Аз я предавам на Теб и Те моля да ми помогнеш да ходя в Твоята любов, която не държи сметка за злото, което са ми причинили.