Защото от онова, което препълва (прелива, изобилва) сърцето, говорят устата. (МАТЕЙ 12:34)
Днешният стих ми напомня за една жена, която дойде на една от моите конференции и сподели с мен, че никога не е спирала да мисли и да говори за нейните проблеми, въпреки че е била научена да не се фокусира върху тях. Тя знаеше, че трябва да спре да мисли за негативни неща, но изглежда беше безсилна да се справи с това.
Тази жена е била малтретирана и беше срещнала няколко други жени, които споделяли същата болка. Докато говорили, тя осъзнала, че Бог й беше казал всичко, което беше казал и на тях, но те се бяха покорили, докато тя не беше се покорила. Те бяха обновили умовете си с Божието слово, докато тя беше продължила да държи проблемите си дълбоко в душата си, като отказваше да ги извади от ума си.
С каквото и да занимаваме ума си, накрая то излиза от устата ни. Поради това, че тази жена беше отказала да се покори на Бога и беше спряла да мисли и да говори за проблемите си, тя беше като в затвор, от който не можеше да избяга. Ние се измъчваме за нещата като мислим и говорим за тях. Тя можеше да използва мислите и думите си да търси Бога, но тя ги използваше да търси още повече нещата, които се опитваше да преодолее.
Аз ви насърчавам да търсите Бога, като мислите и говорите за Божиите неща и като молите Святият Дух да изпълни ума ви и устата ви с нещата, върху които Той иска да се фокусирате.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС: Днес мислете за нещата, които ви правят щастливи, а не за нещата, които ви правят тъжни.