Изпитай ме [старателно и основно], Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път. (ПСАЛОМ 139:23–24)
Често, когато сме изобличени за грях, ние започваме да се цупим и да мрънкаме, понеже Бог действа в нас. Докато ние не признаем греха си, не станем готови да се отвърнем от него и не помолим за прошка, усещаме натиск, който ни кара да се чувстваме некомфортно. Веднага щом постигнем съгласие с Бога, нашият мир се връща и поведението ни се подобрява.
Дяволът атакува с осъждение и срам, за да ни попречи да се приближаваме до Бога с увереност в молитва, така че нашите нужди да бъдат посрещнати и ние отново да можем да се наслаждаваме на взаимоотношенията си с Бога. Когато се чувстваме зле или мислим, че Бог ни е сърдит, това ни отделя от Неговото присъствие. Той никога не ни напуска, но нашите страхове може да ни накарат да се усъмним в Неговото присъствие.
Точно затова разпознаването на истината и това да знаем каква е разликата между изобличение и осъждение е много важно. Ако се вслушате в изобличението, то ви издига и ви извежда извън греха; осъждението само ви кара да се чувствате зле за себе си и често прави проблемите още по-големи.
Когато се молите, поискайте от Бога да ви говори редовно и да ви изобличава за грях, осъзнавайки, че това изобличение е благословение, а не проблем. Когато започвам времето си за молитва, аз почти винаги моля моят Небесен Баща да ми разкрие всичко, което бъркам и не върша правилно и да ме очисти от всеки грях и неправда. Изобличението е от жизнено важна необходимост, за да можем да ходим правилно с Бога. Дарът на изобличение е един начин да чуваме от Бога. Не правете грешката да допускате това да ви осъжда, а му позволете да ви издигне до ново място на свобода и интимност с Бога. Не му се съпротивлявайте; приемете го.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС: Позволете на Бог да ви издигне и да ви избави.
