Той ще пасе стадото Си като овчар, ще събере агнетата с мишцата Си, ще ги носи в скута Си и ще води полека доещите. (ИСАЯ 40:11)
Когато Бог ни говори и ни води, Той не ни крещи и не ни бута в посоката, в която иска ние да вървим. Не, Той ни води като нежен овчар, като ни кани да Го следваме към по-зелени пасбища. Той иска ние да стигнем до мястото, където да станем толкова чувствителни към Неговия глас, че дори един нежен шепот, с който ни предупреждава, да бъде достатъчен да ни накара да попитаме: „Какво ми казваш сега, Господи?” В минутата, в която усетим, че Той ни насочва да променим това, което правим, ние трябва незабавно да Му се покорим. Ако усетим липса на мир относно нещо, което правим, ние трябва да спрем и да търсим Бога за насока.
В притчи 3:6 се казва, че ако признаваме и почитаме Бога във всичките си пътища, Той ще насочва и оправя нашите пътища. Да признаваме Бога просто означава да имаме достатъчно уважение към Него, достатъчно страхопочитание и благоговение, така че да ни е грижа какво мисли Той за всяко наше действие.
Един добър начин да започваме всеки ден би бил да се молим по следния начин:
„Господи, мен ме интересува какво мислиш Ти. Аз не искам да върша неща, които Ти не искаш да върша. Ако днес започна да върша нещо, което Ти не искаш да правя, моля Те, покажи ми какво е то, за да спра и да се отвърна от него, и вместо това да върша Твоята воля. Амин.”
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС: Повече от всичко друго трябва да ви е грижа какво мисли Бог.