Тогава Господ му каза: Излез и застани на планината пред Господа. И ето, Господ минаваше и силен вятър цепеше хълмовете и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но Господ не беше в земетресението. А след земетресението – огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня – тих и нежен глас. (3 ЦАРЕ 19:11–12)
Аз бях изумена преди няколко години, когато научих, че някои коне имат онова, което техните треньори наричат „направляващо ухо“. Докато повечето коне трябва да бъдат водени чрез каишка, затегната към юздата в устата им, то някои коне държат ухото си обърнато към гласа на господаря си. Едното им ухо е отворено да ги предупреждава за естествените шумове, а другото е чувствително към гласа на треньора, на когото имат доверие.
Пророк Илия имаше направляващо ухо. Когато естествените обстоятелства му даваха основание да се страхува и той отчаяно се нуждаеше да чуе от Бога, той можеше да го направи въпреки шумовете и объркването около себе си. Виждате ли, той току-що беше поразил 450 фалшиви пророци в дуел на силите между техния безмълвен Ваал и единствения истински Бог. Сега злата кралица Езавел заплаши да го убие за един ден. Той трябваше да знае какво да направи!
Той стоеше на планината пред Бoга. Силен вятър раздираше планината; ужасно заметресение разтресе земята и избухна пожар около него. След пожара дойде „един тих и нежен глас“. Божият глас към Илия не беше в силата на вятъра, в заметресението или в пожара, а в шепота. Илия имаше направлявощо ухо, такова, което беше обучено и чувствително към неговия Господар, така че той направи това, което Бог му каза да направи и то спаси живота му.
Бог всеоще говори нежно и шепне дълбоко в сърцата ни днес. Помолете Бога да ви даде чуващо ухо, за да можете да чуете Неговия тих и нежен глас.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС: Слушайте да чуете Бога с „направляващо” ухо.
