Но онази, която живее в удоволствие и сладострастие [отдавайки се на лукс и себеугаждане], е мъртва още докато е жива. (1 ТИМОТЕЙ 5:6)
Веднъж видях пръстен, който поисках да си купя и можех да си позволя, защото бях спестила малко пари. Отделих време да се помоля за това, изпитах импулсите си като не го купих веднага и след това попитах: „Боже, добре ли е да си купя този пръстен? Знаеш, че ще направя каквото искаш от мен с тези пари, но бих искала да го купя, ако не е проблем“. Не почувствах убеждение, че това е грешка, така че го купих.
Това щеше да е добър завършек на историята, но имаше още една подробност – гривна. Продавачът ми каза: „Тя е на разпродажба, но само до утре. И ви стои прекрасно“. Колебаех се, затова отидох да намеря Дейв, като с мислех, че може би той ще ми я купи. Дейв я погледна, сметна, че е хубава, и каза: „Е, разбира се, можеш да я вземеш, ако искаш.“
В сърцето си знаех, че не трябва да купувам тази гривна. Да я купя със сигурност нямаше да е грях, но знаех, че за мен щеше да е от по-голяма полза да развия себевладението си дотам, че да се откажа от нещо, което наистина ми харесва, но не ми е нужно.
По това време усещах, че може би Бог ще ми даде възможността да си я взема по-късно, ако все още я искам. Просто нямах мир да я купя в същия този ден, в който купих пръстена. Като погледна назад сега, виждам, че самоконтролът, който упражних, беше по-удовлетворяващ от себеугаждането.
Ако искаме да бъдем истински щастливи, трябва да се вслушваме в Бога. Той ще ни даде да разберем дали нещо е подходящо за нас, или не.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС
Позволете на Бог да ви води както в малките, така и в големите области от живота.