Вятърът духа (вдъхва), където си иска и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа. (ЙОАН 3:8)
Когато се новородим, ние ставаме живи в духа си и сме чувствителни към гласа на Бога. Ние чуваме Неговия шепот, въпреки че не знаем откъде идва. Той говори нежно, за да ни изобличава, коригира и да ни води с тих и нежен глас в сърцето ни.
Ние можем да общуваме с човешките същества като използваме устата си, изражението на лицето си, жестовете и всички видове езици на тялото, но когато искаме да общуваме с Бога, ние трябва да го правим с нашия дух.
Бог говори на нашето вътрешно същество чрез директна комуникация, чрез интуиция (чувството на необяснимо разпознаване), чрез нашата съвест (нашето основно убеждение за правилно и погрешно) и чрез мира. Нашият дух може да знае неща, които естественият ни ум не разбира и не може да схване.
Например, когато ние сме чувствителни към Божия глас, на нас може да ни изглежда, че една ситуация е правилна, но ние знаем интуитивно, че нещо с нея не е наред. Тази „проверка“ в нашия дух има за цел да ни предпази от това да се въвличаме и да се замесваме с някого, с когото не трябва да се съюзяваме, или да участваме в нещо, в което не трябва.
Обърнете внимание на нещата, които усещате в сърцето си и във вашия дух, защото именно там е мястото, където Бог ще ви говори думи на водителство, насърчение, предупреждение и утеха.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС: Обърнете внимание на „проверката” във вашия дух.
