Човек не живее само с хляб, но човек живее с всяко слово, което излиза от Господните уста. (ВТОРОЗАКОНИЕ 8:3)
През годините, когато моето служение не се разрастваше както исках, аз станах притеснена и неудовлетворена. Постих, молих се и опитах всичко, което знам, за да накарам повече хора да идват на моите конференции.
Спомням си, че често се оплаквах и бях разстроена, когато Бог не ми даваше увеличението на хората в публиката, което исках. Бог често ме изпитваше, като допускаше присъствието на хората и ентусиазмът им да бъде по-малък от този, който желаех. Когато си тръгвах от тези срещи, аз задавах въпроса: „Къде бъркам, Господи? Защо не ме благославяш? Аз постя. Моля се. Аз давам дарения и вярвам, а Ти не действаш в моя полза!” Аз станах толкова притеснена и раздразнителна, че чувствах, че ще експлодирам. Питах: „Боже, защо не отговаряш на моите молитви?”
Той ми отговори и ми каза: „Джойс, Аз те уча, че човек не живее само с хляб”. Той беше казал същите тези думи на израилтяните, докато те пътуваха през пустинята към Обещаната земя с много по-бавно темпо, отколкото се бяха надявали. Той им беше казал, че това беше предназначено да ги смири, да ги изпита и да ги изпробва. Да ги научи, че човек не живее само с хляб, а чрез Божието слово.
На мен не ми харесваше да мисля, че Бог ме смирява и ме изпитва, но осъзнах, че онова, което Бог ми казваше с думите „човек не живее само с хляб” беше, че Той искаше моите желания да бъдат само за повече от Него, а не за повече от всичко друго. Моето служение се разрасна с времето, но само след като Бог вече беше на първо място в живота ми. Когато можете да бъдете удовлетворени само с Бога, тогава Той може да ви даде другите неща, които искате да имате. Той е нашият истински хляб в живота и само Той истински подхранва душата ни.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС: Откажете да живеете само с хляб, искайте още от Бога, повече от всичко друго.
