Господ Бог е моята Сила, моята смелост и моята непобедима армия; Той прави нозете ми като нозете на елените и ще ме направи да ходя по височините си [не да стоя в ужас, а да вървя] и да напредвам [духовно] в проблеми, страдания или отговорност! АВАКУМ 3:19
Старозаветният пророк Авакум говори за трудните времена, като ги нарича „високи места“ и заявява, че Бог му е дал нозе като на елените, за да може да се изкачва по тези високи места.
Тук става въпрос за определен вид елен, който е пъргав планински катерач. Той може да се изкачи по отвесна скала, прескачайки от ръб на ръб с голяма лекота. Такава е Божията воля за нас – когато ни сполети трудност, да не се плашим и да не се боим.
За да бъдем истински победители, трябва да израснем до степен, в която да не се страхуваме от трудните моменти, а всъщност да ги приемаме като предизвикателство. В Авакум 3:19 тези „високи места“ са наречени „неприятности, страдания или отговорности“. Това е така, защото ние израстваме именно в тези моменти.
Ако погледнете назад към живота си, ще видите, че по-голямата част от духовното ви израстване не се е случило в моменти на спокойствие и радост; вие израствате по време на трудностите. А когато дойдат спокойни времена, може да се насладите на придобитото по време на трудностите. Животът е низ от оскъдица и изобилие (Филипяни 4:12), като и двете са ценни и необходими.
Бог често работи най-дълбоко в нас по време на най-трудните обстоятелства.