А пътят на [безкомпромисно] праведните е като светлината на разсъмване, която се развиделява (по-ярка и по-ясна), докато [достигне пълната си сила и слава] и стане съвършен ден. (ПРИТЧИ 4:18)
Едно от най-хубавите неща относно това да се научим да чуваме Божия глас, е че то се развива постепенно. Това не е умение, което ние усъвършенстваме; това е развиващо се взаимоотношение, на което ние се наслаждаваме. Докато се развива взаимоотношението, ние се учим да общуваме с Бога по-често, по-дълбоко и по-ефективно; научаваме се да следваме Святия Дух по-близо; научаваме се да се молим с повече увереност и да чуваме Неговия глас по-ясно.
Някога били ли сте щастливи във вашето взаимоотношение с Бога, чувствали ли сте, че то върви добре известно време, а след това, без очевидна причина, вие започвате да се чувствате неспокойни, отегчени, разсеяни или неудовлетворени? Някога усещали ли сте дразнещото чувство, че нещо просто не е наред с вашето взаимоотношение с Бога, или сте имали подбуждане да направите нещо различно? В повечето случаи, когато имате такова усещане, Святият Дух се опитва да ви каже нещо.
Вътрешният ви човек (вашият дух – тази част от вас, която общува с Бога) знае кога нещо не е наред в молитвения ви живот, защото Святият Дух живее във вашия дух и ще ви извести, когато нещо трябва да се промени във взаимоотношението ви с Бога. Вие просто трябва да бъдете достатъчно смели да следвате Святия Дух. Бог знае, че сме готови за повече и ни подбужда към по-дълбоко място на общуване с Него и чуване на Неговия глас. Бог винаги е в движение и Той иска ние да се движим с Него. Никога не се страхувайте да оставите някакъв начин или метод на правене на нещо, за да продължите напред към нещо ново.
Божието слово за вас днес: Запомнете, чуването на Божия глас не е умение; то е взаимоотношение.