И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата (завесата на Светая Светих), т. е. плътта Си. (ЕВРЕИ 10:19–20)
Когато Исус умря, завесата на храма, която разделяше Святото място от Най-Святото Място беше раздрана от горе до долу (вж. Марк 15:37–38). Това отвори пътя за всеки човек да може да влезе в Божието присъствие. Преди смъртта на Исус само първосвещеникът е можел да влезе в Божието присъствие, и то само веднъж годишно, с кръвтта на заклани животни, за да покрие и да изкупи неговите грехове и греховете на хората.
Показателно е, че раздирането на завесата на храма е от горе до долу. Завесата или пердето било толкова високо и толкова плътно, че нито един човек не би могъл да я разскъса – тя била разкъсана свръхестествено чрез силата на Бога, показвайки, че Той отваря един нов и жив път за Своите хора да имат достъп до Него и да се приближат към Него, както четем в днешния стих.
От самото начало Бог е искал да има взаимоотношения с човека; Той ни е създал с тази цел. Той никога не е искал да лиши хората от Неговото присъствие, но знаеше, че Неговата святост е толкова мощна, че би разрушила всичко несвято, което се доближи до нея. Следователно начинът, по който грешниците могат да бъдат напълно очистени, трябваше да бъде снабден, преди човекът да има достъп до Божието присъствие.
Ние сме в света, но ние не трябва да сме от този свят (вж. Йоан 17:14– 16). Нашите светски и земни пътища ни отделят от Божието присъствие и може да ни попречат да чуваме Неговия глас. Овен ако не приемаме постоянно чрез вяра жертвата на кръвта на Исус, която да ни пази чисти, ние не можем да се наслаждаваме на интимната близост с Бога и да бъдем в правилни взаимоотношения с Него.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС: Бог иска да общува с вас. Влезте свободно в Неговото присъствие.