Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво [свещен]. Всеки да бъде напълно уверен (удовлетворен) в своя ум. –РИМЛЯНИ 14:5
Като ученици на Христос, ние трябва да предадем живота си изцяло на Бога и да Му бъдем угодни във всичко (Колосяни 1:10). Въпреки това ние сме склонни да мислим за обикновените, ежедневни отговорности в живота по различен начин, а не както за „по-духовните“ неща, които ни карат да се чувстваме в правилни отношения с Бога и които приемаме за „святи“.
Ние трябва да разберем, че в реалността няма никаква разлика между това, което е обикновено и това, което е свято, освен в нашия ум. Всичко, което правим, трябва да бъде предадено на Бога, и ако го направим с чисто сърце, от любов, то става свято. Вие може да изпълнявате обикновените си задължения, като това да отидете до магазина за хранителни стоки, и това ще бъде точно толкова свято, колкото молитвата, дотолкова, доколкото го правите за слава и почит на Бога.
Римляни 14 глава е отличен пример, даден в Библията, за това как да бъдем свободни в тази област. Моят личен превод на стихове 5 и 6 е че някои хора виждат молитвата и изучаването на Библията като по-святи дейности от обикновените задачи; докато други, които са наистина свободни в Бога, ги виждат като подобни (всичките са святи), защото каквото и да правят, те го правят, за да почетат Бога.
Вместо да дадете само част от живота си на Бога, днес изберете да направите свято всичко, което вършите, като го предадете на Него.
Молитва
Господи, аз искам целият ми живот да бъде свят, не само една част от него. Аз предавам всички мои ежедневни дейности на Теб. Искам да живея живота си като Те почитам.