Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните… и поддържа сирачето и вдовицата. –ПСАЛОМ 146:7-9
Бог често говори в Библията за нашата отговорност към потиснатите, гладните, вдовиците, сираците, децата без бащи и чужденците. Той споменава онези, които са самотни, пренебрегнати, забравени и хората, които не са ценени от другите. Той е дълбоко загрижен за потиснатите и гладните.
Хората могат да бъдат гладни по много начини. Те може да имат достатъчно храна, която да ядат, но въпреки това да гладуват за любов и за това да бъдат ценени от другите. Бог привдига онези, които са повалени от мъка; Той защитава чужденеца и поддържа сираците и вдовиците. Как го прави? Той работи чрез хора. Той има нужда от посветени, покорни, отдадени хора, които живеят, за да посрещнат нуждите на другите.
Майка Тереза веднъж каза: „Не си мислете, че любовта, за да бъде истинска, трябва да бъде необикновена. Това, от което имаме нужда, е да обичаме без да се уморяваме.”
Стигнала съм до разбирането, че много хора, с които се срещаме ежедневно, просто се опитват да оцелеят, докато някой ги спаси – и този някой може да сме вие и аз. Нека да позволим на Божията любов към наранените и съкрушените да работи чрез нас, като посрещаме нуждите на онези, които изпитват болка и страдат духовно, емоционално и физически. Нека да обичаме без да се уморяваме.
Молитва
Святи Душе, дай ми силата да обичам без да се уморявам. Дай ми Твоето сърце за наранените и за нуждаещите се и ми покажи как да посрещна нуждите им.