[Защото бидейки такъв] човек, който се двоуми (колебаещ се, съмняващ се, нерешителен), [той е] нестабилен и ненадежден и несигурен във всичко, което [мисли, чувства, решава]. ЯКОВ 1:8
Ако отнесем притесненията си към Господа в молитва, а след това продължим да се тревожим, всъщност противоречим на вярата си. Молитвата е положителна сила, а тревогата отрицателна . Ако ги съберем, ще получим нула. Не знам за вас, но аз не искам да имам нулева сила, затова с Божията помощ избирам да не смесвам молитвата с тревогите.
Искаме да живеем ефективен, мощен живот, но много от нас живеят с нулева сила, защото смесват положителните и отрицателните сили. Те изповядват победа и в следващия момент изповядват тревоги. Молят се известно време, а след това се притесняват. Доверяват се, след което се съмняват. В резултат на това се лутат напред-назад и никога не постигат напредък.
Нека не възвеличаваме злото – нека възвеличаваме доброто! Нека издигнем добрите неща, които Бог прави, като говорим за тях, като сме позитивни в мислите си, в отношението си, в погледа си, в думите и в действията си.
Защо да не вземем решение да останем позитивни, като се доверим на Бога и кажем край на тревогите?
Практикувайте позитивно отношение във всяка възникнала ситуация. Дори ако в момента не се случва нещо добро, очаквайте Бог да извлече добро от него.