Чаках с търпение Господа; и Той се приклони към мен; и послуша вика ми, и ме изведе от гибелната яма, от тинята и от калта, и постави на скала краката ми, и утвърди стъпките ми. –ПСАЛОМ 40:1–2
Повечето хора позволяват на Бог да им помогне само когато те мислят, че го заслужават. В един период от живота си и аз мислех така.
Години наред чувствах, че Бог би трябвало да ми помага само когато мисля, че съм си го заслужила, и когато си мислех, че съм направила достатъчно добри дела, за да заслужа Неговата помощ.
Този вид мислене не произвежда отношение на благодарност и признателност. Ако мислим, че заслужаваме това, което получаваме, тогава то това вече не е подарък, а награда или „заплащане за услуги, които сте извършили“. Разликата между делата и благодатта е дали ще получим това, което заслужаваме, или онова, което не заслужаваме.
Аз ви насърчавам да отворите сърцето си и да позволите на Божията благодат да влезе във вашия живот и да ви помогне в ежедневието. Винаги помнете, че когато се чувствате притеснени и объркани, това е понеже живеете чрез вашите собствени усилия и трябва да се върнете към Божията благодат, като позволите на Бог да работи чрез вас.
Научете се да позволявате на Бог да ви дава Своето благоволение. Откажете се от това да се опитвате да заслужите Божията помощ и Му позволете да снабди ежедневните ви нужди.
Молитва
Господи, аз осъзнавам колко е глупово да приемам Твоята помощ само когато чувствам, че я заслужавам. Отказвам се от това да разчитам само на своите дела и приемам Твоята благодат. Благодаря, че ми помагаш във всяка ситуация, дори когато не го заслужавам.