В Него имаме изкупление (избавление и спасение) чрез Неговата кръв, опрощение (прошка) на нашите престъпления (недостатъци и прегрешения), според богатството и щедростта на Неговото милосърдно благоволение. ЕФЕСЯНИ 1:7
Една от най-големите пречки, които ни пречат да празнуваме живота, който Бог ни е дал даром, е нашето собствено съзнание за грях. Грехът е проблем за всички, но не е задължително да бъде толкова сериозен, колкото ние сме склонни да го правим.
Това, че се борим с греховете си, е много слабо казано. Когато направим грешка, проявим слабост или се провалим по някакъв начин, ние често се съмняваме, че Бог ни обича, чудим се дали Той не ни е ядосан, опитваме се да вършим всякакви добри дела, за да изкупим провала си, и предаваме радостта си в жертва на нашите грешки.
Бог желае да ни даде дара на прошката. Когато изповядваме греховете си пред Него, Той ни прощава греховете, отдалечава ги от Себе Си, колкото е далеч изтокът от запада, и не ги помни повече (Псалом 103:12). Но за да се възползваме от тази прошка, е важно да я получим чрез вяра.
Когато бях новоповярвала, всяка вечер молех Бога за прошка за миналите си грехове. Една вечер, докато бях коленичила до леглото си, Господ проговори на сърцето ми: „Аз ти простих още първия път, когато поиска, но ти не си получил Моя дар, защото не си простила на себе си“.
Исус понесе греховете ви на кръста и предлага прошка. Вече не е нужно да се осъждате.