Но Исус [от Своя страна] не им се доверяваше, защото познаваше всички [човеци]; и защото Той нямаше нужда никой да Му свидетелства за човека [нямаше нужда от доказателства от никого относно хората], понеже Той Самият знаеше какво има в човешката природа [Той можеше да прочете сърцата на хората]. –ЙОАН 2:24-25
Веднъж, след като участвах в една разочароваща за мен ситуация в църквата, Бог привлече вниманието ми към следните стихове от Йоан 2:24-25. Там се говори за взаимоотношенията на Исус с Неговите ученици.
Там просто се казва, че Исус не им се доверяваше. Макар че Той предаде Себе Си на взаимоотношения с тях и живееше заедно с тях, Той знаеше, че те не са съвършени. Той разбираше човешката природа и не доверяваше Себе Си на тях по небалансиран начин.
Това ме накара да разбера, че съм поставила моето доверие в хора от църквата, а то би трябвало да принадлежи единствено на Бога, и така бях поставила себе си в положение, което предполага разочарование. Ние можем да стигнем само до определена степен във всяко човешко взаимоотношение. Ако действаме отвъд богоугодната мъдрост, вероятно ще бъдем наранени. Лесно е да паднем в капана на мисленето, че някои хора никога няма да ни наранят, но след това сме разочаровани, когато те не живеят според определени стандарти. Никой не е съвършен.
Добрата новина е, че Бог е съвършен и никога няма да ни разочарова. Той винаги е любящ и добър. Не давайте доверието си на хора, то принадлежи на Бога, така че по-скоро предайте себе си напълно на Него. Единствено Той е съвършено достоен за нашето доверие.
Молитва
Господи, нито един човек не е съвършен, но Ти си. Аз искам да поставям доверието си в Теб през цялото време и вярвам, че Ти няма да ме разочароваш. Днес аз намирам утеха в Твоето съвършенство.