Братя [уверявам ви] с похвалата, с която се гордея заради вас [вашето приятелство и единство с] Христос Исус, нашия Господ, че аз всеки ден умирам [изправям се лице в лице със смъртта всеки ден и умирам за себе си]. –1 КОРИНТЯНИ 15:31
Егоизмът не е заучено поведение – ние се раждаме с него. Но след като приемем Исус за наш Спасител, Той идва да живее в нашия дух и когато се учим как да „умираме за себе си” и да следваме водителството на Святия Дух, ние можем да победим егоизма. Той може никога да не си отиде напълно, но По-Великият, който живее в нас, ни помага да го побеждаваме ежедневно (вж. Галатяни 5:16).
Сега, аз не съм победила егоизма си напълно и се съмнявам, че изобщо някой друг го е направил. Дори апостол Павел, един от най-великите християни, който някога е живял, имаше проблеми с преодоляването на себелюбието. Да се научи да живее безкористно беше едно пътуване, което продължи през целия му живот, точно както при всички останали. Той каза, че трябва да „умира за себе си” всеки ден.
Ние сме призовани към същия начин на живот, защото не можем да живеем егоистично и да очакваме, че ще направим някаква промяна. Ние трябва да умираме за себе си всеки ден. Това обикновено никак не е лесно да се направи, но Бог винаги ще ни дава своята благодат да правим онова, което е правилно, когато уповаваме на Него. А истината е, че да живеем безкористно е най-добрият начин да имаме повече праведност, мир и радост във всеки един ден!
Молитва
Господи аз не съм съвършен, но зная, че мога да умирам за себе си всеки ден, когато Ти ми даваш силата да го направя. Покажи ми как да победя егоизма си, за да можеш Ти да живееш Твоя живот чрез мен.