Вие не живеете по плът, а по Дух, ако [Святият] Дух на Бога [наистина] живее във вас… Но ако някой не притежава [Святия] Дух на Христос, той не е Негов. (РИМЛЯНИ 8:9)
Ние сме призовани да ходим по Духа или както се казва в днешния стих, да живеем „по Дух“. Вземането на решение да правим това е отправната точка, но мога да ви кажа от Божието слово и от опит, че се иска нещо повече от решение. Ходенето по Духа изисква дълбоко действие на Святия Дух в нашия живот. Той действа върху нас с Божието слово, което разделя душата и духа (вж. Евреи 4:12). Той също използва обстоятелствата, за да ни обучава да стоим твърдо и да ходим в любов по всяко време.
Тези неща, които сме призовани да правим, не ни се дават наготово, те трябва да бъдат изработени в нас. Точно както квасът или маята трябва да се замесят в тестото – така и Христос трябва да се вселява в нас.
Във Филипяни 2:12 апостол Павел ни учи да „изработваме“ спасението си със страх и трепет. Това означава, че трябва да си сътрудничим със Святия Дух когато Той извършва в нас делото си на разпъване на плътта или „умиране за себе си“. Павел казва: „Аз умирам всеки ден“ (1 Коринтяни 15:31). С други думи, той постоянно „умъртвява плътта си“. Павел не говори за физическа смърт, а за умъртвяване на своите желания и наклонности.
Ако наистина искаме да живеем по Духа, трябва да умъртвяваме нашите желания и пориви и да избираме Божията воля. Можем да разчитаме на Бога да ни води и искаме Той да може да разчита на нас да се подчиняваме.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС
Ако умрете за себе си, ще можете да носите живот за другите.