Защото не гледам, както гледа човек; понеже човек гледа на лице, а ГОСПОД гледа на сърце. –1 ЦАРЕ 16:7
Преди бях свикнала да осъждам хората за това как се обличат. Мислех си, че не трябва да нося дънки, докато поучавам на конференция, но моят син ми каза: „Наистина ли си мислиш, че Божието помазание е по-силно, когато си облечена с полиестер, отколкото когато си облечена с деним?”
Трябваше да се случат няколко подобни неща, за да се стресна и да осъзная, че аз просто се бях хванала за някакъв религиозен мотив, докато Бог искаше да обновя начина по който гледам на нещата, за да мога да поучавам повече хора.
Със сигурност е добре да се обличаме хубаво, когато ходим на църква. Но в края на краищата не трябва да бъдем толкова фокусирани върху външния си вид, че да изгубим представа за основната си цел: да развиваме близко, лично взаимоотношение с Бога.
Бог иска просто да бъдем приятели с Него, което означава да общуваме с Него през целия ден, точно както правим с някого, който е наш близък приятел или член на семейството. Той не държи на външния вид… а само на истинското взаимоотношение.
Прекарвайте време с Него, бъдете благодарни за това, което е направил и прави в момента в живота ви. Имайте истинско взаимоотношение с Него.
Молитва
Господи, помогни ми да имам Твоето отношение за външния вид на хората. Помогни ми да не осъждам другите, които не се обличат по начина, по който аз мисля, че трябва, и ми помогни да развивам едно здравословно вътрешно взаимоотношение с Теб.