Защото, въпреки че ходим (живеем) в плът, ние не водим войната си по плът и не използваме само човешки оръжия. Защото оръжията на нашето воюване не са физически [оръжия от плът и кръв], но са мощни пред Бога за събаряне и разрушаване на крепости. 2 КОРИНТЯНИ 10:3–4
Ние определено сме във война. Библията ни учи, че оръжията на нашата война не са плътски, естествени оръжия, а такива, които са мощни чрез Бога за събаряне на крепости.
Част от приближаването към Бога е да работим със Святия Дух за събарянето на крепостите на егоизъм, гордост и собствената си значимост. Целенасоченото сваляне на фокуса от себе си и правенето на нещо за някой друг, когато сме наранени, е едно от най-важните неща, които можем да направим, за да победим злото.
Когато Исус беше на кръста в силни страдания, Той отдели време да утеши крадеца до Него (Лука 23:39–43). Когато убиваха Стефан с камъни, той се молеше за онези, които го убиват, като молеше Бог да не им вменява грях (Деяния 7:59–60).
Ако църквата на Исус Христос, Неговото тяло тук, на земята, води война срещу егоизма и ходи в любов, светът ще започне да обръща внимание.
Ходенето в любов е важна част от духовната борба.