ГОСПОД, нашият Бог, ни говорѝ на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина. –ВТОРОЗАКОНИЕ 1:6
Израилтяните се скитаха из пустинята четиридесет години, за да изминат разстояние, което се изминава за 11-дневно пътешествие. Защо?
Веднъж щом започнах да размишлявам върху тази ситуация, Господ ми каза: „Израилтяните не можеха да продължат напред, защото имаха манталитета на пустинята.“ Израилтяните нямаха позитивно виждане за живота си – нямаха мечти. Те трябваше да оставят този манталитет и да се доверят на Бога.
Ние наистина не трябва да гледаме на израилтяните с учудване, защото повечето от нас правят същото нещо. Ние се въртим в кръг около една и съща планина, вместо да направим някакъв напредък, и ни отнема години да преживеем победата над нещо, с което е могло да се справим бързо.
Трябва ни нов начин на мислене. Трябва да започнем да вярваме, че Божието слово е истина. В Матей 19:26 се казва, че с Бога всичко е възможно. Всичко, от което Той има нужда, е нашата вяра в Него. Бог има нужда ние да вярваме, а Той ще извърши останалото.
Господ казва същото нещо на теб и на мен днес, което каза и на децата на Израил: Достатъчно дълго време сте прекарали на тази планина. Време е ние да продължим напред!
Молитва
Господи, прекарах достатъчно време да обикалям около едни и същи стари планини в живота си. Зная, че заедно с Теб аз мога да продължа напред, така че поставям вярата си в Теб и оставям моя манталитет на пустинята!