Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Филипяни 4:6–7
В този пасаж апостол Павел не казва: „Молете се и се тревожете“, а „Молете се и не се тревожете“. Защо трябва да се молим и да не се тревожим? Защото чрез молитвата ние възлагаме грижите си на Господа. Тя отваря вратата за Бога да действа в нашия живот и в живота на другите.
Когато дяволът се опитва да ни тревожи, ние можем да се обърнем и да предадем тази грижа на Бога. Ако се молим за нещо, а след това продължаваме да се тревожим за него, ние смесваме положително и отрицателно. Двете се неутрализират взаимно, така че накрая се връщаме там, откъдето сме тръгнали – от нулата.
Молитвата е положителна сила, а тревогата – отрицателна. Господ ми показа, че причината, поради която много хора работят с нулева духовна сила, е че те унищожават положителната си молитвена сила, като се отдават на отрицателната сила на тревогата.
Докато се тревожим, не се доверяваме на Бога. Само ако се доверяваме, ако имаме вяра и упование в Господ, можем да влезем в Неговата почивка и да се наслаждаваме на мира, който надхвърля всяко разбиране.
Сега можете да вземете решение да предадете всичките си грижи на Господа и да Му се доверите, че Той ще се погрижи за вас.