Обаче относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие или недоверие, а се закрепи във вяра и отдаде хвала и слава на Бога. (РИМЛЯНИ 4:20)
В Битие 17:16 Бог говори на Авраам и Му обеща наследник. Но проблемът беше, че Авраам и неговата съпруга Сара бяха стари – наистина стари. Той беше на сто години, а тя беше на деветдесет, така че техните детеродни години отдавна бяха преминали! Но Авраам знаеше, че Бог беше говорил и беше твърдо решен да не се фокусира върху това, че е невъзможно Сара да има дете по естествен начин. Вместо това той вкорени вярата си в Божието обещание и се държеше за това обещание, като хвалеше Бога, както четем в днешния стих.
Нека кажа отново, че Авраам нямаше абсолютно никаква причина да се надява това да се случи по естествен начин. Всъщност, ако изобщо има ситуация, която да е безнадеждна, то това би била възможността двама човека над деветдесет години да имат дете по естествен биологичен начин. Въпреки това Авраам продължаваше да се надява; той продължаваше да вярва в Божието обещание. Той виждаше какви са обстоятелствата и беше много наясно, че нямаше никакъв шанс, но все още не се предаваше, въпреки че в Библията се казва, че тялото му беше „замъртвяло“ и че утробата на Сара беше неплодна и „мъртва“. В лицето на реалната естествена невъзможност, Авраам не се предаде на неверие; той не се поколеба, не се поклати във вярата си и не се усъмни относно Божието обещание. Вместо това „той стана по-силен и се закрепи във вяра”, и отдаде слава на Бога.
Ако Бог ви е говорил и ви е дал обещания, а вие все още ги чакате да се изпълнят, то бъдете като Авраам: помнете какво ви е казал Бог и продължавайте да Го хвалите.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС: Хвалете Бога, докато чакате Неговите обещания да се изпълнят.