Но ти, о, душо моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ. (ПСАЛОМ 62:5)
Божията сила се освобождава, когато ние се молим във вяра, като се доверяваме и вярваме на Бога, защото вярата Му е угодна. Очакването е атрибут на вярата, и то носи свой собствен вид сила – силата на надеждата. Вярата достига до духовното ниво и очаква божията свръхестествена сила да се изяви и да направи онова, което нито един човек на земята не може. Съмнението от друга страна е породено от страха, че няма да се случи нищо добро; то не е угодно на Бога и то не е нещо, което Той може да благослови. Ние ставаме безсилни, когато живеем със съмнения, разочарование и липса на увереност в Бога.
Само си помислете за времето, когато не бяхте много сигурни, че Бог ще подейства във вашата ситуация. Не бяхте способни да се молите с много силни молитви, нали? Сега си припомнете времето, когато сърцето ви се доверяваше напълно на Бога и вие наистина вярвахте, че Той ще подейства във вашата ситуация и ще ви помогне. Тогава бяхте способни да се молите с определено чувство за сила, нали? Това е силата на очакването в молитва. Дори ако нещата не се случат точно по начина, по който сте се надявали, доверете се на Бога и разберете кое е най-доброто, като продължавате да очаквате Той да извърши велики неща.
БОЖИЕТО СЛОВО ЗА ВАС ДНЕС: Очаквайте Бог да извърши велики неща в живота ви и се молете смело.